Христо Явашев е на 21, когато решава, че никога повече не иска да се върне в България. В интервю за "Цайт" световноизвестният творец разказва за бягството си, за най-тежкия момент в живота си и за своята идентичност.
Той е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България - съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини. "Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитята в Унгария през 1956 година", разказва творецът в интервю за германското списание "Цайт".
Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава.
"Знам какво е да си бежанец"
Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за "Цайт", звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот. "Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 година.
По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът, който днес се радва на световна известност.
В интервюто за "Цайт" Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах". На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му, Кристо отговаря така: "Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен", споделя Кристо.
"Нещото, което никой не може да ми отнеме"
Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти. Последната му арт-инсталация - "Плаващите кейове" - привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени. "Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства - и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода - да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо.
В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство: "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
42249
7
18.03 2017 в 19:43
Има, има-а-а-ааааа.
Трима братя - актьорът Анани Явашев, знаменитият му брат Христо, известен в цял свят като авангардиста Кристо, и третият Явашев - Стефан са се обърнали към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Мисля че на всеки що-годе нормален човек, запознат с обстановката в мътните начални години на прехода е ясно как в нарушение на закона една сграда, в която се намира действащо към момента на реституцията учебно заведение е било възстановено на наследниците на фамилия Явашеви. Това е единственият подобен случай в България, няма друг! Освен това е възстановена собствеността върху цялата съществуваща сграда, а фабричката на Явашеви е била примерно под 1/4 от сегашния и вид. Душичките, просто са знаели на кого и колко... а сега съдят държавата, тоест всичките останали българи за своята алчност... ами да бяха си взели обезщетението, каквото им се полагаше по закон.
-10103
2
18.03 2017 в 17:13
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
-10103
1
18.03 2017 в 17:10
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
cepcem
"Тесла" изтегля 3878 електрически пикапа заради проблем с педала
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
Moirae
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Илиана Раева гневна на съдийството: Гимнастичките ни повече няма да участват в Баку