Докъде води отбелязването на деня на демоните – до появата на демонични хора. Такива винаги е имало, обсебени от бесовете, на днешната неделя в Църквата ни припомниха случая с гадаринците и обсебения, когото Христос излекувал, но демоните Му се примолили след като излязат от човека да влязат в свинете.
Той им позволил – не искали да отиват ония направо в ада, страшничко е там сигурно, искали още малко да повършеят на повърхността на тая хубава земя, а им разрешил Бог, понеже трябвало случаят да се запомни от присъстващите, за да засвидетелстват за Него. Така или иначе, стадото се „сурнало“ по баира надолу и се издавило в езерото, та боклуците отишли директно в ада с няколко минути закъснение. Язък за прасетата, ще каже някой антивеган, обаче прасета по тоя свят много има, а Христос само веднъж е бил в това място.
Та – докъде води честването на деня на „Хелуин“? Миналата година пак писах по тоя въпрос, яд ме е, като гледам наближаващата истерия и искам да кажа за пореден път на всички лелки и майки – не причинявайте това зло на децата си, внуците си и други невинни създания! „Хелуин“ не е празник на всички светии, такъв празник е първата неделя след светата Петдесетница, тоест около шейсет и три дни след Възкресение, да си имаме уважението, ние християнска цивилизация ли сме или някакви духовни помияри? Помиярът е куче, което яде всичко. Помия се наричат останките от храната, смесени в една кофа. Не е лошо кучетата да ядат всичко. Лошо е човек да възприема всякакви блудкави и отровни духовни храни – йога, прасади, американски празници за ширпотреба като Валентин, Хелуин и хохохо стареца. Защо е лошо – ще ме попита незрелият средностатистически невежа, който обича просто да му е комфортно и да не се затормозява прекалено със смисъла на заобикалящата го среда. Защото за тялото си човек се грижи. Добре е да прави същото и за онова там, дето го кара да мисли, да чувства, да плаче и да се смее. И да обича.
Байдъуей, не му е сега времето, но ще отбележа за протокола, че напролет и мартеници не си връзвам, нито децата ми си връзват, нито ни липсва нещо поради тая причина, нито се чувстваме по-малко българи от факта. Какво толкова, някакви червени и бели конци... Ама поради каква причина ги слагате? За здраве? Айде бе, конците помагат ли? Традицията била такава, ми добре, не споря, ама не ми я пробутвайте и на мен тая традиция, не ми допада. Вижте сега, не се опитвам да ви убеждавам в нищо, само си споделяме. Вие ми споделяте, че се кефите на мартениците, аз ви споделям, че не им се кефя. Вие ми обяснявате защо и аз ще ви обясня защо. Защото са езически. Езичеството не ми е присъщо, опитвам се да страня от него, защото смятам, че то допринася ония бесове от началото на днешната ми статия да се вселяват по-лесно у хората и сърцата им. Нестинарството е чиста форма на обсебеност от бесове, кукерството също. Не е популярно да се говори по този начин, за средностатистическите потребители фолклорът е нещо неприкосновено и твърде българско. Обаче пак ще припомня един факт. Ние живеем в християнска цивилизация. Броим, че са минали 2016 години от Рождеството на Сина Божи, така че малко от малко бива да се осъзнаваме. Ако бяхме някаква друга цивилизация, ако живеехме на друга планета и Творецът не ни беше засвидетелствал присъствието си и любовта си, тогава щях да се съглася с вас. Но има факти, които дори вие виждате – че сме тая същата година, която споменах, нали? Гадно е така да ви напомням очевидното, но ако искате следващия път, като попълвате документи, не пишете датата и се обосновете пред служителката на гишето защо постъпвате така. Защото не вярвате нито в годината, нито в Причината за тая година.
Има хора на нашата планета, които не признават летоброенето ни. Според Георги Бърдаров те ще се заселват в нашите градове и села все повече. Такава е тенденцията, ще допълня, нататък отиват нещата, мигрантите превземат целия континент Европа, защото тя остарява и оглупява, топи се и изчезва, а онези с другото летоброене се плодят като зайци и имат нужда от пространство. „България има един уникален демографски дисбаланс, който няма аналог. Имаме концентрация на население в осите София-Бургас-Варна и София-Кулата. Оттам нататък имаме малки петна, където има повече младо население. Голяма част от България е тотално обезлюдена и това е с параметрите на катастрофа.“ - казва Бърдаров. Не обичам да съм прав, когато предвиждам, че България изчезва, но това е бъдещето. То не е отчайващо. То просто е такова. Може новата държава, която ще изникне тук след 50 години, дори да си запази името от един вид уважение към миналото на територията, кой знае. Не знам какво са ни предвидили от Централата, не знам кога ще бъдат следващите големи войни, знам, че вече живеем в оглупяло време. Вместо да се замислят за сериозните неща, хората искат да се забавляват, да си закичват децата с маски на демони, после се чудят що тия деца са агресивни и нервни... Свързано е, всичко е свързано. Може да ме помислите за маниак, но аз се познавам по-добре от вас и ви казвам, че не съм, че се опитвам да мисля трезво.
За появата на клоуни с моторни резачки по улиците съобщават някои световни медии, а някои външни министерства дори предупреждават гражданите си за подобни явления из градовете на Великобритания и Германия. Прогонени от едно място, демоните проникват в тиквите на някои хора и си остават там. Ето, отговорих ви докъде води демонопоклонничеството. До изглаждане на гънките. До весели клоуни с бръмчащи моторни триони – къде ще ви сплашат, къде ще ви и понарежат, ама си е купон отвсякъде. Реших и аз да проверя по улиците на Бургас дали няма да срещна някой такъв клоун, да му покажа и аз моята щилка, да се дуелираме с триони, обаче вместо това попаднах на предизборен концерт на гърбавите. Тъжна гледка е. Такава са всички тези предизборни агитации на всички кандидати до един. На фона на пустите разрушени села. Клоуните с трионите са по-весели от тях дори. Разходих се и до плажа, но там вятърът носеше някаква неземна смрад на пропан-бутан и бързо се махнах, озадачен откъде идва миризмата. Но после се досетих. Леля Цеца сигурно се е изпуснала предизборно. Трик или лакомство? Трик или лакомия? И двете, и двете.
Взех решението да не гласувам за първи път от 94 насам. Знам, че не ви вълнува, обаче ви я натрапвам тази информация за размисъл.
