Предвид нарастващото напрежение около Иран и евентуалния назряващ военен конфликт, OFFNews.bg потърси за коментар специалиста в тази област Владимир Чуков.

Владимир Чуков е виден арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. 

Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Защитава дисертация на тема "Политическата партия в арабския свят през последните две десетилетия (1970-1990). Сравнителен анализ" и получава степента "доктор". През 1998 г. става доцент, през 2005 г. - доктор на икономическите науки, а през 2007 г. - професор. Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет "Св. Кл. Охридски", Нов български университет и други.

Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др.

- Г-н Чуков, каква е в момента обстановката в Иран?

- Обстановката в Иран е изключително напрегната. Виждаме, че вследствие напредването на добива на обогатен уран от страна на Иран, ситуацията се усложнява допълнително. Може би след пускането на ядрения реактор в Бушехр с помощта на Русия се премина някаква червена линия. Иран на този етап е достигнал до едно положение, в което няма връщане назад. Техеран разполага с около 3,5 кг обогатен уран на 20% и няколко тона с обогатен уран на 3,5%. Така на практика Иран има вече необходимите материали за създаването на ядрено оръжие. Дали това ще бъде до края на годината или в началото на следващата - трудно може да се каже. Всъщност тук е големият проблем - напрежението между Израел и САЩ. Двете правителства застъпват два различни принципа с тяхната стратегия по отношение на Иран. Израел са радикални. Според тях  няма връщане назад -  има само една опция и това е войната.

От страна на Иран дори имаше една стряскаща информация, че Техеран може да изпепели Израел за девет минути. Има изключително голяма ескалация на напрежението между двете страни. Докато от израелска страна настояват просто да бъде променен режимът в Иран, САЩ поставят акцент върху промяната на политиката на режима. Тоест те продължават да считат, че дипломатическата опция е на дневен ред и всъщност това е едно от големите разминавания. Второто голямо разминаване е преценка на международната експертна общност дали Израел може и е в състояние да нанесе необходимия военен удар, където има вече различие. Някои от по-сериозните изследователи считат, че Израел е в състояние да нанесе подобен тип удар, но така или иначе различията са много силни. Пак искам да спомена - има множество вътрешнополитически фактори в отделните страни, които също влияят. Наистина ситуацията е изключително сложна. Дори някои експертни кръгове лансират тезата, че най-вероятно окончателното решение ще бъде взето някъде около лятото и най-вече с много тясно сътрудничество между няколко правителства. Тоест не само израелското и американското, но може би и някои европейски правителства.

- Ще има ли военен конфликт в Иран?

- Трудно е да се каже. САЩ и администрацията на Обама настояват за даването шанс на дипломатическата опция, т.е. опцията на политическите преговори. Евентуална война би означавала началото на един голям световен конфликт с широк международен резонанс, на практика Трета световна война. Най-рано лятото може да се очаква военен конфликт в Иран. Вероятността обаче да се стигне до подобен конфликт е малка, защото светът в момента се намира в невероятна финансова и икономическа криза. Евентуална война би усложнила допълнително ситуацията в региона. Считам, че до началото на президентските избори в САЩ няма да има война. Най-вероятно обаче ще има продължение на радикалната реторика.

- При евентуален военен конфликт каква би била ролята на Израел в него?

- Ако се стигне до военен удар, САЩ биха предпочели да го осъществят те самите, без участието на Израел. Защото участието на каквито и да било сили, би усложнило регионалната и международната обстановка около този военен удар. Тоест, много силно би смутило отношенията на САЩ с арабските съюзници.

- А ролята на Русия? Тя не би ли защитила Иран по някакъв начин при евентуален военен конфликт?

- Да. Русия категорично се противопоставя на каквато и да е форма на военен конфликт. Ако трябва дадем един символичен пример тези два ирански военни кораба, всъщност те са били натоварени с оръжие за властите в Сирия. В момента тези два кораба са акустирали на пристанището Док, редом до руските военни кораби. Това символизира много тясната връзка между Техеран и Москва. Иран и Русия на практика са партньори. През годините това нееднократно беше доказано.

- Как би протекъл един военен конфликт в Иран? По какъв начин ще се действа?

- Трудно е да се каже. Има много сценарии. Най-вероятният включва  въздушни удари. Категорично сухопътна операция е изключена. Бяха начертани планове от север през Азербайджан. Имаше и вариант да минат през Червено море. Много по-слаби вероятности - и през Саудитска Арабия. Най-малък е вариантът да минат директно през Сирия и Ирак, тъй като там ще попаднат под руския сателитен чадър. Така че поне на този етап мисля, че още не е изработен точния план.

Много силно ще повлияят резултатите от събитията в Сирия. Аз по-скоро считам, че събитията в Сирия са тест на онова, което се планира да бъде реализирано по отношение на Иран. Аз споделям тезата на Демпси, че ако бъде осъществен удар срещу иранските ядрени инсталации това би забавило иранската ядрена програма с години, но няма да реши проблема радикално. Най-вече ще се цели промяна на режима, затова изисква много по-радикални мерки.

- Очаквате ли Иран да нанесе ядрени удари срещу цели в Европа и САЩ?

- Това съществува като вероятност, но аз си мисля, че да се търсят цели извън региона по отношение на Иран е малко вече пресилено. Ако се стигне до някакви събития, до някакъв военен удар, целите ще бъдат в рамките на региона. Става въпрос за Израел, за американските бази в Афганистан, американските интереси в Ирак.

- Къде би било мястото на България в един военен конфликт в Иран?

- Нашето място е ясно очертано в рамките на ЕС и НАТО. Ние поемаме нашата част от задължението. Участието на България ще е пропорционално на това на Великите сили. Иначе икономически - България не внася нефт от Иран. Ние сме зависими от другия голям вносител. По начало българо-иранските отношения са много добри. Смятам, че България няма да е сред потърпевшите от този конфликт. На последното посещение на държавен глава на Иран у нас, България бе призована да избере тях, а не Запада. България не е Великобритания, с която Иран си имат стари, колониални сметки за уреждане.

Още по темата

15/03/2012

Свят

Обама иска да отвори американските петролни резерви

02/03/2012

Свят

Иран избира нов парламент

24/02/2012

Свят

12 загинали в безредиците в Афганистан

24/02/2012

Свят

Въоръжават сирийската опозиция, 18 цивилни убити