Всяка година в петък от Светлата седмица Православната църква чества празника на “Живоприемни и Живоносни източник”.

Празникът е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград (Константинопол), и се нарича „Живоприемен източник“.

Свързан е с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

През V век млад мъж на име Макелий се разхождал извън стените на Константинопол. Срещнал възрастен сляп старец, който търсел в гората някакъв извор с лековита вода, помагащ на слепите да прогледнат. По внушение на Пресвета Богородица младият Макелий повел дядото навътре в гората и там не намерили вълшебно изворче, а една локва с вода. Гласът на Пресвета Богородица накарал Макелий да намаже очите на дядото с калта от локвата и да му даде да пие. Слепите очи на дядото се размърдали и той започнал да вижда за пръв път от много години.

Минали още няколко години и младият Макелий бил възкачен на престола на Константинопол като император Лъв I. Едно от първите неща, които направил младият император Лъв I, било да изгради чешма, през която да тече лековитата вода, бликнала от локвата, посочена от Пресвета Богородица, и там издигнали голяма и красива църква.

Когато църквата била готова и осветена, император Лъв I отново чул гласа на Божията майка, която обещала, че ще лекува всеки вярващ, ако отиде болен в този храм, помоли се горещо, пие от водата и измие своето тяло. Така и станало. През годините много болни получили изцеление от безброй болести, затова днес християните празнуват този светъл празник. 

БПЦ чества възстановяването на бг патриаршията

Българската православна църква чества днес възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век.

Още през възрожденската епоха започват целенасочени действия от страна на българските църковни дейци за възстановяване на Българската патриаршия. Нужни са години усилия, за да се осъществи постепенно този възрожденски идеал. Първата стъпка към което е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.

След края на Втората световна война в България е създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.

През 1950 г. е изработен Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

Свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви.