Продължава от стр. 1

Друг жител на Богдановка, Валентин, наблюдава от прозореца си „обхода“ на улица „Залеская“:

„Влизаха във всяка къща. Седиш до прозореца, гледаш как приближават и разбираш, че идват при теб. В един момент танкът вече стоеше пред портата, дулото счупи прозореца ми."

На видеоклипове, публикувани в социалните мрежи от жители на Богдановка, се вижда как руските бронирани машини се движат през селото в търсене на място за спиране, влизайки право в дворовете.

Напрежението между руските войници и местните жители довежда до въоръжен сблъсък още същия следобед.

"Те влязоха в къщата на тъщата ми, спомня си Олег. - Слава богу, в този момент тя беше при съседка. Виждах всичко това от собствения си дом.” В този момент Олег има гости, които се крият при него: „Дъщеря ми, приятел с приятелката му също пристигна... 20-годишни момичета. Синът ми е на 16 години. Знаех как може да свърши всичко - спомня си Олег. - "И решението дойде от само себе си: имаме ловна карабина и с приятеля ми решихме, че ако влязат, ще стреляме."

Когато военните прескачат оградата и понечват да отворят портата отвътре, мъжете откриват огън от къщата (кой точно, Олег не уточнява). „Вероятно ранихме някого“, казва Олег. – Чуха се викове „Ранен!“. Спечелихме 15 минути, за да се измъкнем тихо. Прескочихме оградата – и оттам в гората.“

Домът на Кристина

Надпис върху стената в дома на Кристина, оставен от руските окупатори, снимка: Лилия Яппарова/"Медуза"

Съседката Кристина чува как някой стреля с карабина в дома на Олег. Тогава група уплашени войници се опитват да се скрият в двора ѝ.

"Бяха са около 10 души, разказва за "Медуза" собственичката на къщата, която ги посреща на верандата. - Първо счупиха прозореца и започнаха да разпитват кой е съседът ни. Искаха да хвърлят гранати в дома му, разказва жителката на Богдановка. - Но после сякаш се успокоиха и седнаха на терасата. Започнаха да чатят, поискаха цигари, взеха ни бирата. Казаха, че имат много лошо снабдяване. Така че ги занимавахме около час.”

Главен сред тях, разказва Кристина, е военен на име Михаил Романов. Кристина уточнява, че той сам казва името си и се опитва да установи контакт; другите войници го наричат "командир":

„Михаил изглежда на около 30 години, твърде неуравновесен. Започна да се върти около мен, като тийнейджър. Казваше: „Ех, ако не беше войната…” и т.н. После изкара един хоровод, покани ме да го намеря в социалните мрежи, за да се сприятелим.“ Благодарение на това Михаил Романов е идентифициран.

Кристина и снаха ѝ (съпругата на брат ѝ) "забавлявали" войниците с разговори на терасата около час. Според жената Романов е бил най-възрастният сред мъжете, останалите са били на 18-20 години. Споменавали различни градове на Русия, когато разказвали откъде идват. Тя си спомня Новосибирск, Томск и Челябинск. „Михаил каза, че е наемник, а всички останали са на срочна служба и че сме имали късмет с неговата група: „Просто не знаеш какво става сега на други места. Какви зверства има”, цитира думите му Кристина.

Убийствата в Буча се извършват по същото време - от другата страна на Днепър, където руските военни извършват „прочистващи операции“ в градове и села.

Друг войник, когото Кристина си спомня добре, бил „скромен, учтив“ младеж, на около 25 години, към когото Михаил се обръщал с името „Виталик“:

„Когато дойдоха в нашата къща, Виталик счупи прозореца и си наряза ръката. Питахме го: „Ти така ли влизаш в дома си?“ Той постоянно се извиняваше, предлагаше да го поправи. Виталик също пиеше", казва Кристина и добавя, че е споменал, че наскоро се е оженил и много искал да се прибере.

„За целия ни квартал шумът от откраднатото ATV беше сигнал. Ако чуем звука му, значи отново са тук “, казва Кристина. Михаил и Виталий ходят в дома ѝ три пъти.

„Последният път беше около 21 часа на 9 март. И двамата бяха много пияни. „Паркирайки, Михаил тръгна по улицата и закрещя: „Кристина-а! Кристина, къде си?“. Поиска да отида с него. Мама коленичи пред него, започна да се моли да не ме влачи никъде. Тогава Михаил предложи да се качим в спалнята на втория етаж - но аз го убедих да излезем на двора да попушим. После започна да изпада в истерия, извади пистолет: „На война няма закони! Мога да правя каквото си искам с теб и нищо няма да ми се случи. Ще те застрелям, ако не дойдеш с мен."

Кристина твърди, че в отговор тя просто се обърнала и влязла в къщата. Тогава Михаил стрелял във въздуха и хукнал след нея. Тази сцена потвърждава и майката на Кристина, която наблюдава от прозореца. В къщата, според Кристина, Михаил избухва в сълзи: „Мислиш ли, че искам всичко това? Болен съм, луд съм. Ти си лудо момиче, глупаво. Защо не се страхуваш от нищо? Мислиш ли, че не ме е страх? Ще ни застрелят всички тук, ще ни избодат очите, просто ни изоставиха.“

В момента, в който в дома на Кристина се случва всичко това, тактическата група на 90-та танкова дивизия вече е претърпяла сериозни загуби в битката на магистралата за Бровари. Там е убит командирът на полка полковник Андрей Захаров. Не е ясно и кога ще пристигнат подкрепления. Твърди се, че оцелелите войници са получили задача да скрият оборудването в съседни села и да извършат „прочистване“ на Богдановка от украинската военна и териториална отбрана.

Кристина се опитва да разсее мъжа, като му говори за семейството, което го чака. Михаил ѝ казва името на съпругата си, с която планира да купи къща, както и имената на две си деца - син и осемгодишна дъщеря (имената са известни на „Медуза“ и съвпадат с имената на съпругата и децата на страницата на Романов ВКонтакте).

Успяват да изгонят двамата пияни войници, когато онези решават, че им трябва още вино.

„Веднага щом със семейството ми си легнахме, на улицата се чуха изстрели“, казва Кристина.

Все още не се знае точно кой е ранен или дори убит от изстрелите, чути от Кристина. Съседката ѝ Виктория обаче живее само на 100 метра от къщата на Кристина, а съпругът на Виктория е застрелян по същото време.

Продължава на стр. 3