Кирил Дрезов е преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания. Съосновател и водещ изследовател на Southeast Europe Unit (SEU). Като експерт по балканска политика е консултирал BBC World Service, Oxford Analytica, банки и правителства.
Данните от изследване на „ББСС Галъп интернешънъл“ от началото на ноември показват разлика между ГЕРБ и БСП от едва 3 процента (ако изборите са днес, за ГЕРБ ще гласуват 23%, а за БСП – 20%). Национално представително изследване на “Медиана” от октомври констатира изравняване в предпочитанията към ГЕРБ и БСП (за ГЕРБ биха гласували 20.7 %, а за БСП – 20.6 %). Данните от ноември на държавния НЦИОМ също показват скъсяване на дистанцията (24,5% за ГЕРБ /19% за БСП). Реалистичен ли е сценарий, при който социалистите печелят парламентарните избори след половин година?
Все още е твърде рано да говорим за спечелване на изборите. Просто много неща още могат да се случат: например по-сериозни проблеми с Гърция и Еврозоната и задълбочаване на кризата в Европа и в света, с тежки последици за България. Но поне за момента БСП е единствената реалистична алтернатива на ГЕРБ, единствената масова организирана опозиция на правителството на ГЕРБ в национален мащаб.
Все пак не бива да забравяме, че е възможно и внезапното, метеорно появяване на нова политическа формация и рязко увеличаване на нейното влияние няколко месеца преди изборите. Нека да си спомним как през 2001 г. НДСВ беше създадена за няколко месеца и спечели изборите. ГЕРБ също се появи по подобен начин, макар и по-разтегнато във времето. Разбира се, точното повтаряне на феномени като НДСВ и ГЕРБ е невъзможно, но самата възможност за появата на такива формации продължава да присъства, доколкото за българската политическа сцена продължава да е характерно едно дълбоко перманентно разочарование на избирателите от политиците, които ги представляват.
Половин година преди парламентарните избори – какви са, според вас, възможните конфигурации за следващо българско правителство?
Ако изхождаме от сегашното състояние на нещата, има две основни възможности. Едната е правителство, доминирано от ГЕРБ, което все още си остава реалистична възможност. Другата възможност е правителство, доминирано от БСП. Това са двете най-сериозни опции към момента. Третата опция е появата на нова формация, която може да се откъсне напред и да спечели популярност. При задълбочаване на кризата това съвсем не бива да се изключва като възможност.
Мнозина приписваха тази трета опция на движението на Меглена Кунева.
В настоящия момент това не ми изглежда като реалистична опция, защото потенциалният електорат на г-жа Кунева е доста ограничен сред, грубо казано, млади и на средна възраст хора с университетско образование, които живеят в по-големите градове. Сред този електорат тя като че ли има някаква популярност. Но не е този електорат, който може да доведе една партия до победа. А и г-жа Кунева за момента нито е създала една добре организирана формация, която да се сравнява с БСП, нито тя лично показва харизма и излъчване на „човек от народа“, каквото притежава Бойко Борисов. Така че по тези линии за момента формацията на г-жа Кунева не е сериозен конкурент нито на ГЕРБ, нито на БСП.
На кого принадлежи ключовата роля за следващото българско правителство? Отново ли е на Доган?
Звездата на Ахмед Доган винаги изгрява, когато има приблизително изравняване на влиянието на две основни сили в българската политика. За момента ние се движим в подобно направление – възможно е Доган да бъде третият радващ се, ако БСП и ГЕРБ постигнат приблизително равен резултат. Тогава ДПС ще имат ключова роля за бъдещата коалиция. Но това, че Доган преди се е коалирал с БСП, не значи, че той непременно ще го направи и следващия път. Защото контактите между ДПС и ГЕРБ си съществуват и те реално постигнаха взаимна търпимост помежду си. Разбира се, на базата на предишен опит Доган би спечелил повече, ако се коалира с БСП. От друга страна, това е една плоча, която е добре проиграна в българската политика – алтернативата „коалиция с Доган“ със сигурност ще бъде размахвана като плашило и от двете партии.
След последните сътресения в СДС и слабото доверие към „Синята коалиция“ (според социологическите проучвания) време ли е до обявим смъртта на традиционната десница в България?
Мисля, че е малко прибързано да обявяваме смъртта на традиционната десница. Тя може да се сведе в минимално съществуване, но се съмнявам, че би изчезнала като политически фактор. СДС с лидер Кабаиванов, СДС на опозицията срещу Кабаиванов, ДСБ – това са все групировки, които виждат своя корен в традиционната десница. Те могат да продължат да съществуват, както съществуват земеделските партии в България. Това, разбира се, е най-лошият вариант за тях. От тези три формации ДСБ изглежда най-добре организационно, но там не е решен основният проблем – прекалената идентификация на проекта ДСБ с личността на Иван Костов ограничава влиянието на тази формация до доста тесни рамки.
Очаквате ли сътресения в БСП заради конфликта между Станишев и Първанов?
Доколкото БСП е във възход, такъв конфликт не можем да очакваме. Доколкото се очертава една реална вероятност БСП да победи на следващите избори и да оглави правителство, този конфликт едва ли ще се прояви – той не е в интерес нито на Станишев, нито на Първанов. И в това е силата на БСП през последните 20 години – острите конфликти не прерастват в разпадане.
Превръща ли се Борисов в твърде противоречива политическа фигура за Брюксел и Вашингтон след разкритията на Wikileaks и вътрешнополитическите обвинения за медиен монопол?
Думата "стабилност" е ключова в случая. Основният приоритет за ЕС и САЩ е в България да има стабилност, тоест България да не им създава главоболия. Доколкото премиерът Борисов се справя с този техен главен приоритет – да поддържа стабилност в България и в центъра на Балканите, каквито и да са индивидуалните или колективни мнения за неговата личност, те едва ли биха довели до някакво рязко дистанциране от него. Вече е обявена предстояща среща на Борисов с президента Обама на трети декември, което отново показва, че доколкото премиерът Борисов е безспорният лидер на България в момента, нито Брюксел, нито Вашингтон имат интерес да разклащат неговите позиции и да провокират нестабилност в една страна, която е партньор по НАТО, Афганистан и по ред други въпроси.
Наблюдаваме ли в момента политическо инженерство? Правят ли се предизборно някакви сурогати, които приличат на десни или леви партии?
Такова политическо инженерство съществува в България, откакто се възстанови многопартийната система в началото на 1990 г. Още оттогава можем да говорим, че БСП е подкрепяла определени формации, за да има контрол върху политическия процес. Впоследствие това може да се каже и за други правителства. Няма правителство в България, което да не се е опитвало да прави това.Това е напълно разбираемо, не е само българска черта. И, разбира се, и в момента наблюдаваме активацията на такива полуопозиционни или полупроправителствени организации, които от една страна критикуват политическия процес и политиците в България и издигат популистки лозунги, а от друга страна - хвалят правителството на Бойко Борисов. Мисля, че ще виждаме много повече от това, когато наближат изборите, защото такива партии, според политическите инженери, могат да оберат част от недоволството, а впоследствие да подкрепят ГЕРБ.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
30.11 2012 в 17:10
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
мнение от IP
Граждански организации против западни дипломати да се срещат с Пеевски
мнение от IP
Недопустимо е магистър да взима колкото хигиенист, каза председателят на Съвета на ректорите
kokoto
Проверяват 40 души за строителни измами във Варна, четирима са задържани
мнение от IP
Доказано ли е, че Земята е кръгла: как се съсипва една обществена телевизия
РоКа1002
Доказано ли е, че Земята е кръгла: как се съсипва една обществена телевизия