Свети четиридесет мъченици, пострадали в Севастия

Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия, бел. Pravoslavieto.com), се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.

Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.

Агриколай се надявал, че те като размислят, ще променят своето намерение; но те в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.

На другия ден те пак обявили на войводата, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.

- В цялата войска на нашия цар – казал им той – няма подобни на вас по неустрашимост, красота и войнишка доблест. Аз ви уважавам и обичам повече от всички други войници. Не променяйте любовта ми на образа!

- Ние желаем Божията любов – отговорил един от войниците. Дълго ги увещавал войводата и най-после, като видял тяхната непреклонност, заповядал пак да ги отведат в тъмницата, защото Агриколай нямал още от царя разрешение да ги накаже със смърт. След една седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да съди войниците. Той ги повикал при себе си.

Когато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: "Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести?" След това, като се обърнал към тях, казал: "Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения."

- Не само военното звание, но и живота ни вземете – отговорил Кандид, - защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.

Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: "Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!" (вж. Йоан. 11:25-26).

Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: "Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!"

Това станало през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще издържат това ново мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.

Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: "И аз съм християнин!" – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. "Господи Боже – казал той, - вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!" Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.

На другия ден Лисий като узнал, че войниците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на едного от мъчениците присъствала при техните страдания и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в малодушие, но с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: "Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята".

Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.

След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.

Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит всред християните. Св. Ефрем Сирин разказва, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата вяра на светите мъченици. В 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

 Светата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици".

Свети Исихий Постник

Великият Божий угодник Исихий от най-ранна възраст бил поучен и възпитан в добродетелите. Отрекъл се от пристрастието към всички земни блага, той непрестанно мислел за вечните блага на горния Сион. Поради това той оставил родния си град Адрапа и се отдалечил в пустинята близо до Адрания*.

За да се подвизава в уединение, светецът поискал да се посели на планината, наречена Майонис; но бесовете, обитаващи тук, предвиждайки изгонването си от светеца и не желаейки да го допуснат на тази планина, влезли в двама души, Иоан и Иларион, и като срещнали Божия угодник, го попитали:

- Къде отиваш?

Като узнали за намерението му, те му казали:

- Нима не знаеш, че това място е твърде опасно? Ти отиваш на сигурна смърт, защото тук обитават множество хищни зверове; освен това тук живеят и разбойници, така че тук няма да преживееш нито един ден.

Светецът, разбирайки духом, че това са думи не на хора, а на бесове, казал:

- Поради многото си грехове аз отдавна съм достоен за смърт; затова и ще отида, за да умра или от зверовете, или от разбойниците.

Като казал това, светият се помолил и като прогонил със силата на кръста нечистите бесове, продължил пътя си. Като се изкачил на планината, той си избрал място, построил си келия и започнал да се подвизава в постнически трудове; устроил си и градина и като я обработвал и засявал семена, се хранел от труда на ръцете си.

Веднъж градината на светеца била нападната от множество птици, които изкълвавали растенията и семената и унищожавали труда му. Тогава светецът се обърнал с молитва към Бога и на часа птиците, вкусили от растенията, падали на земята, и като не можели да летят, лежали с разперени крила; всички птици, които се докосвали до семената, вече не можели да се издигнат във въздуха, но се търкаляли като поразени от отрова; и мястото се напълнило с множество птици, лежащи на земята.

След известно време светецът се смилил над птиците, излязъл от келията и им казал:

- Бягайте оттук и повече не изяждайте труда на монаха.

Още щом изрекъл тези думи, птиците полетели нагоре и оттогава никога не се приближавали към градината му.

Като намерил в една долина извор с вода, преподобният построил тук неголяма църква на името на свети апостол Андрей, където пребивавал в богомислие с учениците си.

Веднъж при него довели едно бесновато момиче, чиито родители, паднали в нозете на светеца, го умолявали да изгони нечистия дух от дъщеря им. Преподобният, като се помолил на Бога, на часа изгонил беса от момичето, а на родителите му казал:

- Така казва Дух Светий: на това място след смъртта ми ще има манастир на свети жени постници, чиито молитви ще изгонват оттук всички бесовски пълчища.

Това пророчество се сбъднало в свое време.

Веднъж, излизайки от келията си, преподобният видял един човек с тежко натоварена кола. Колата теглели волове и един от тях се спънал, паднал на земята и не можел да стане. Човекът се опитвал да го вдигне, но не можел; падналият вол оставал неподвижен като голям камък; изнемогнал от труд, човекът заплакал.

Като видял това, преподобният се смилил над него, приближил се към вола, погладил го по шията и казал на безсловесния като на разбиращ от дума:

- Стани, лениви, и продължи по пътя си, за да не станеш оръдие на вражеската злоба.

Като казал това, светецът осенил вола с кръстното знамение. И волът веднага станал и спокойно тръгнал с тежкия товар. Човекът твърде много се удивил на станалото и като се поклонил на светеца, му благодарил и с радост продължил пътя си.

Светецът с всеки изминат ден се устремявал към по-големи подвизи и се изкачвал към по-съвършени добродетели, така че се удостоил да бъде събеседник на ангелите. От ангел Божий той узнал и за представянето ситридесет дни преди смъртта. Готвейки се за изхода, светецът се изпълвал с велика радост.

Преди смъртта си светецът повикал при себе си живеещите с него ученици и много ги поучавал. В полунощ внезапно заблестяла светлина от небето, осияваща не само келията му, но и цялото място; преподобният с радост казал: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си” и отишъл в небесните селения (светецът починал около 790 г., бел.ред.).

Неговото свято и честно тяло било погребано в споменатата църква в чест на свети апостол Андрей, в каменна рака пред царските двери.