На 5 март приключи общественото обсъждане на проекта за промяна в Наредбата за приобщаващо образование, която трябваше да разреши ученическите отсъствия с декларация от родител до 15 учебни дни годишно. За един месец той събра повече мнения и становища от всеки друг проект в категория Образование през последните години, при това абсолютно и категорично единодушни в подкрепа на предложението.

Въпросното предложение дойде в началото на януари от министър Цоков, след като месеци наред родители, организации, институции, народни представители и близо 8300 граждани, подписали Петицията по този въпрос, настояваха да се разреши отсъствието на учениците при кратки здравословни неразположения без медицинска бележка, а само с декларация от родител, или да се увеличи значително броят на дните по т. нар. семейни причини.

Промяната срещна разбирането и одобрението и на редица представители на МОН, РУО, учители, педагогически съветници и директори, чиито мнения могат да бъдат лесно открити в медиите и социалните мрежи и ясно показват целесъобразността на решението да се увеличат дните по семейни причини без излишни усложнения.

Само два примера:

Директорът на столичното 51 училище Асен Александров заяви, че промените ще са положителни, стига да не се злоупотребява с тях. "По-добрият вариант е това. И учителите биха харесали идеята. Още повече, че те имат възможност да контактуват с тези родители" (Bulgaria On Air, 11.01.2024 г.). 

„Увеличаването на 15 на дните, в които родител може да извини отсъствие на ученик, няма да доведе до проблеми в учебния процес" - началникът на Регионалното управление на образованието в Стара Загора Милена Йолдова. Според нея тези евентуални 15 дни отсъствие не биха оказали отрицателно въздействие върху усвояването на материала от страна на децата. (БНР, 7.02.2024 г.)

На този фон следващото изказване на министър Цоков на 5.03.2024 г., в което се прокрадна тревожен сигнал за възможно внасяне на допълнителни ограничения като максимален брой дни накуп, изискване за включване на ученика онлайн и др., прозвуча, меко казано, смущаващо.

Преди всичко, остана неясно защо след категоричната заявка за добра воля и разумно компромисно решение МОН показва колебание и прави стъпка назад. Много възможно е по други канали да са били подадени и отрицателни становища, но прозрачността на процеса изисква те да са видими за цялата общественост. Разбира се, веднага беше изискано предоставянето им по ЗДОИ, но това ще отнеме време. А е важно всички да се запознаем с тъй натежалите аргументи против оригиналното предложение, защото до момента не видяхме нито един смислен довод - нито в медиите, нито по време на работните срещи по темата.

Нека да припомним, че вариантът, предложен от МОН, беше изключително компромисен от гледна точка на първоначалните искания и отново би наредил страната ни сред най-стриктните системи в Европа и света по отношение на ученическите отсъствия. Въпреки това той беше приет като разумен вариант, отчитащ опасенията от злоупотреби у някои представители на образователната система.

Оказва се, че това отново не е достатъчно за блюстителите на статуквото. Те очевидно са готови да се противопоставят на всяка най-малка крачка за промяна и за подобряване на смисления диалог между училището и семейството. Красноречива илюстрация беше резкият завой в позицията на г-н Д. Калапиш, който на 31.10.2023 г. заяви: „Медицинските бележки трябва да останат, защото са предпоставка да се отиде на лекар. Мога да предложа просто да бъдат увеличени дните по семейни причини“, а на 11.02.2024 г.: "Изразяваме несъгласие с приложения текст, защото това са още 5 дни отгоре… Тези дни в голяма степен се използват като нерегламентирани почивки от голяма част от родителите."

В този абсурден дух звучаха всички възражения, изнесени в медиите. Някои стигаха дотам да започват с твърдението, че отговорността е на родителите и да завършват със заключението, че не може да се допусне родителите да решават. От Синдиката на учителите към КНСБ чухме, че родителите отговарят, но щели да водят децата си на почивка, а свидетелство за нехайното отношение бил фактът, че класните стаи преди НВО се изпразвали… заради "желанието на децата за по-добро представяне" (БНТ, 5.02.2024 г.)

С други думи, родителите отново бяха готови да подадат ръка за сътрудничество и компромис, но насреща си получиха грозни обвинения, липса на доверие и нелеп пазарлък за броя дни с бележка и без медицинска бележка – сякаш тя има някаква роля за реалното обучение на децата.

Какво излиза? Вече пет месеца се водят разговори за една промяна, която има на своя страна категоричната и единодушна подкрепа на родители, педиатри, на много учители и директори, на редица организации и институции. Изключително малка и семпла промяна, която би донесла улеснение и по-добри условия за всички пряко засегнати и най-вече за самите деца. Многократно бяха изтъкнати потенциалните благотворни ефекти от нея, както и научни изследвания, свързани с посещаемостта в училище, опита и практиките в другите държави и пр. На фона на всички усилия за конструктивна и аргументирана дискусия от страна на застъпниците за промяна, противниците ѝ като че ли дори не си направиха труда да се запознаят в дълбочина с материята, а единственият им довод си остана рефренът за „безотговорните родители“. А това са същите родители, които всеки ден виждат неефективността на сегашната образователна система; които отделят грандиозни времеви и финансови ресурси за компенсиране на дефицитите ѝ; които постоянно четат в новините за нови и нови скандали, свързани с някои училища и техни представители.

Родители, които просто искат разумни правила, за да ги спазват.

Нито един от противниците на промяната не предостави смислени аргументи или поне статистически данни в подкрепа на позицията си. Нито един не написа официалното си становище открито, за да могат гражданите да видят основанията му. Единственото отрицателно мнение в платформата за обществени консултации се появи късно вечерта на 5 март – часове след деактивирането на възможността за публикуване на менения в края на работния ден, при това от анонимния The Beast. Добре би било да се разбере как се е случило това, защото към момента изглежда като сериозен пробив в системата и компрометиране на надеждността и прозрачността на общественото обсъждане.

Добавянето на всякакви ограничения върху тези 15 дни означава допълнителни, излишни усложнения и неминуемо подминаване на сериозни и уважителни частни случаи. То би било грубо погазване и на цялата идея за обществено обсъждане. Би представлявало опорочаване на промяната, само за да се угоди на защитниците на една неефективна, закостеняла и морално остаряла наредба.

В крайна сметка, ако се говори за допълнителни ограничения, справедливо би било да се разгледа и отпадането на ограничението от 15 дни изобщо, което също беше предложено в рамките на общественото обсъждане. И все пак, връщане на разговора в начална точка изглежда необяснимо и неоправдано забавяне, пилеене на време и ресурси на фона на масовата подкрепа за предложената вече формулировка. 

Изследването на Асоциация „Родители“, представено през февруари, за пореден път ясно показа, че българското училище продължава да не третира родителите като достойни партньори, въпреки че реалното сътрудничество с тях е ключов фундамент на успешната образователна система. Крайно време е това положение да се промени.

Иска ми се да вярвам, че ще бъде направена крачка в тази посока. Не толкова заради самите отсъствия и начина на „извиняването“ им. А защото тя ще бъде знак за смелост, здрав разум и воля за смислени стъпки. Ще покаже, че поне за част от образователните власти са важни интересите на децата и връзката между училището и семейството. Ще потвърди, че общественото мнение има някакво значение в крехкото ни гражданско общество. И най-вече - ще вдъхне надежда, че промяната в една отдавна катастрофирала система е възможна. Но ако дори тази дребна поправка бъде приета с допълнителни ограничения и условности, то не знам как изобщо да очакваме сериозни реформи, въпреки гръмките заявки за коренни промени.

А на всички, които виждат в нея заплаха за училището, ще припомня, че децата и младежите учат не защото някой ги заставя да седят на чина. Учат, защото искат, защото природата такива ги е създала, защото виждат смисъл. Нека не го забравяме, докато спорим кой има право да им разреши да си останат един ден повече или по-малко вкъщи.

МОН обеща, но все още няма наредба децата да отсъстват от училище по семейни причини до 15 дни