Първите стъпки на издигнатата за кандидат-президент на Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска ще бъдат регионални, със съседите на страната тя ще разговаря „за регионалната политика и за очакваната подкрепа от тях”, става ясно от предизборен дебат между двамата кандидати, които ще се явят на балотажа на 8 май.

„Искам да обясня, че дори когато има преговорна рамка (с ЕС), заплахата с вето не е логична. И че е възможно, дори когато преговорната рамка е такава, тя да се приложи чрез друго тълкуване. Например, ако се каже, че няма да бъде използвано вето по въпроси на идентичността, по исторически въпроси, за протоколите и други подобни, а за критериите от Копенхаген, ще се съглася напълно. Мисля, че е време, когато правителството (на Северна Македония) се смени, да се чуе и ние какво мислим. Защото това е диалогът, необходим за добросъседските отношения”, заяви Гордана Силяновска в предизборен дебат по ТВ Телма с кандидата за втори президентски мандат, издигнат от СДСМ, Стево Пендаровски.

На въпрос какво ще бъде посланието й при първата й среща с президента на България Румен Радев, Силяновска заяви, че ще му напомни, че нито един договор не е вечен и може да бъде променен, че Договорът за приятелство и добросъседство с България е включен в преговорната рамка, както и че в него "няма нито дума за конституционните промени".

„Рядко има друга държава, в чиято конституция правата на малцинствата да са защитени, както тук. Българите и сега са защитени, защото влизат в категорията „други”. Същността е да се защитят правата на малцинствата. Българите тук (в Северна Македония) са защитени. В България нямат никаква защита, защото там (в конституцията) няма нито един член, а България е страна и по Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата, и по Конвенцията за регионалните и малцинствените езици, но не я е ратифицирала. Така че има противоречие с Договора за приятелство, който е част от преговорната рамка, а след това и с тези комисии, които могат да я допълват и да отварят нови възможности за вето”, заяви Силяновска.

„Това е реторика на човек, който не разбира, че ние сме държава, която иска да стане член на ЕС и получаваме условия от други държави, включително и съседите, които вече са членове на ЕС. Това е реторика, сякаш ние вече сме в ЕС и поставяме условия на други, които тепърва искат да станат членове. В преговорната рамка са и договорът от Преспа и Охридският рамков договор. Най-висшият политически орган в Европейския съюз - Съветът на ЕС, казва, че промяната в конституцията е политическата предпоставка за отваряне на преговорните глави, а преговорната рамката е онова, което ще се случи по-нататък (в преговорите). Така че не може да издържи тезата - "ние не сме против европейската преговорна рамка, но сме против промяната на конституцията”, посочи от своя страна Пендаровски.

По думите му вписването на българите в конституцията на Северна Македония „не унищожава Македония, както не унищожава македонците и така се запазва целият македонски код”.

„От множеството български искания, които пряко атакуваха македонската идентичност отпреди три години и писмено бяха изпратени до висшите представители в Брюксел чрез техния посланик, стигнахме само до това последно искане - българите (да бъдат вписани) в конституцията, което е огромна крачка напред. Защото всички останали искания от България бяха към нашата идентичност, като македонци, които говорят македонски език и те бяха отхвърлени не само от нас, но и от Европа. Така че това е искане от Европа”, заяви Пендаровски.

Друго изявление на Силяновска, това че няма да използва името на държавата, съгласно договора от Преспа с Гърция, също беше обект на коментар в дебата.

„Когато казах, че няма да ползвам "Северна", нямах предвид, че ще махам табелите пред институциите, по време на международни конференции или при двустранни срещи. Аз говоря за себе си. Правото на самоопределение също е лично право и никой не може да ти нареди да използваш нещо, което умът и сърцето ти не приемат. Ще го уважа, но няма да използвам Северна, ще използвам Македония. Така че, когато говоря, ще казвам Македония, Македония, Македония, нека „Северна Македония” си стои (като надпис) пред мен. Аз говоря от свое име. Никой не може да ми каже какво ще използвам, това казва Сократ. Не може да се изпраща нота от Гърция за изказване, за правото на мнение и свободно изразяване. Напротив, нека Гърция направи нещо за прилагане на Преспанския договор” заяви Силяновска.

Пендаровски й отговори, че е невъзможно конституционното име да не бъде използвано, когато се говори „в ООН, в ЕС, НАТО и други международни институции”.

„Когато си президент, имаш право на лично отношение само в семейството си. Само в къщи можеш да кажеш "вечна Македония", "Македония завинаги". Невъзможно е, когато си на трибуната в ООН, когато си в НАТО, когато отиваш в ЕС, когато си в Съвета на Европа. Не можеш. Гърция първа ще изпрати нота, всеки друг ще изпрати нота. Това означава блокада и изхвърляне от НАТО, като организация, в която ние едва влязохме и която е много важна за нас, нещо, което и опонентката ми пише в програмата си”, заяви Пендаровски.

(Маринела Величкова, БТА; Заглавието е на OFFNews)

На първия тур на президентските избори Гордана Силяновска получи 363 086 гласа, Стево Пендаровски - 180 500.